Поуките на Студената война

Атомната лисица

Какво припомни Владимир Путин в интервюто си с Оливър Стоун

Във втората серия на 4-серийния документален сериаля излъчена на 13. 06. по кабелния канал "Шоутайм" в САЩ, Владимир Путин припомни един епизод от ядрения шпионаж по времето на Студената война. Сюжетът е разказан в книгата на Емил Янев „200 имена, които промениха света“, изд. „Сиела“. Специално за читателите на SOSbg препечатваме историята:

Путин: Ще реагираме по адекватен начин на опитите на САЩ да обкръжат Русия с противоракетни системи

АТОМНАТА ЛИСИЦА

2 март 1950 г. , класически епизод от  Студената война: в еднодневен свръхскоростен процес Клаус Фукс е осъден за шпионаж в полза на Съветския съюз. Предателството се състои в изнасяне на стратегическа военна атомна тайна. Именно този човек ще остане записан в историята като най-големия атомен шпионин. Кой е той?

Клаус Фукс или Емил Юлиус Клаус Фукс, роден на 29 декември 1911 в Рюселсхайм, Германия,  е един от най-големите немски таланти във физиката на 20 век. Извън това или в допълнение на това е член на Германската комунистическа партия и при идването на нацистите на власт през 1933 г. успява да избяга в Англия. През 1937 г. защитава докторат по физика в Бристолския университет и е поканен да продължи с научните си занимания в Единбург. Когато избухва Втората Световна война, като немски гражданин, Фукс е интерниран в лагер в Квебек, Канада. Професор Макс Борн от Единбургския университет се застъпва за него и в началото на 1941 г. Клаус Фукс се завръща в Единбург, където е привлечен от Рудолф Пайерлс към британската програма за създаване на ядрено оръжие. През 1942 г. получава и британско поданство. Ключовият момент и златната кокошка за „лисицата” Фукс идва в края на войната, когато е прехвърлен в Колумбийския университет в Ню Йорк и започва работа по Проекта Манхатън.

Пречупването, преориентирането или сделката става през 1945 г. - с посредничеството на Хари Голд, Фукс предава целият атомен пакет информация на руснаците, до момента изостанали сериозно в ядрените си проекти. Има и анекс към сделката – две години по-късно, през 1947 г. той донася всичко което знае(а то е всичко което се знае!) и  за разработката на водородната бомба.

Разбира се, къртиците се радват на материален благодат, но не са вечни. И през 1948 г. който и където трябва установява течът на уранова информация, Фукс е задържан от служители на разузнаването в Англия, разпитан е и е обвинен директно в шпионаж. През януари 1950 г. физикът-шпионин се вразумява, прави пълни самопризнания, явява се пред съда на 1 март 1950 г. и още на следващия ден получава присъда 14 години затвор (максималната присъда за издаване на военни тайни на приятелска нация – СССР и Великобритания поне формално все още са съюзници!). Както обикновено в такива случаи, седмица по-късно, на 7 март  Съветите правят официално изявление, в което отричат, че Клаус Фукс е бил съветски шпионин и че въобще са чували за него.

Истината обаче е, че тъкмо показанията на Фукс пред британските и американските служби сътворяват  верижна реакция не само в ядрените лаборатории, но и в шпионските подземия и водят след себе си далеч по-шумните процеси срещу Дейвид Грийнглас и Юлиус и Етел Розенберг в САЩ, увенчани този път с Електрически стол за подсъдимите.

Продължението на тази история също е класическо. След серия от нови скрити сделки и размени, на 23 юни 1959 г. Клаус Фукс неочаквано е освободен от затвора и му е разрешено да емигрира в Дрезден, ГДР, където дори възобновява научната си дейност. „Лисицата” Фукс става примерен гражданин и стълб на германското социалистическо общество. Жени се за местната хубавица Маргарет Кайлсон и започва педагогическа дейност за Новата Демократична Германия - сред младежта в Дрезденския технически университет. Какво да се прави, моралът за простосмъртните е едно, за най-висшия и последен стадий от човешката история – комунизма - друго, а за шпионите – трето, коренно различно от първите две.

 

newsbox

Виж всички

Виж всички

Алтернатива

Виж всички

пита

Виж всички