#КОЙ наКъдри бурята в чаша вода за „Радио България“?

Ако държи да е арбитър и обединител по важни обществени въпроси, президентът Румен Радев трябва да изслуша и мнението на Александър Велев за отдавна несъществуващата програма на БНР

Една псевдомедийна кавга разрина състоянието на журналистиката у нас. През изминалата седмица комисията по културата се занима със съдбата на една вече несъществуваща програма на Българското национално радио.

В публикацията Радио България: какво всъщност се обсъжда  от блога на проф. Нели Огнянова „Медийно право“ можем да прочетем:

„Радио България първоначално се разпространява наземно – поради което според ЗРТ подлежи на лицензиране  – и е лицензирана. През февруари 2012 г. разпространението на програмата продължава онлайн, като съдържанието на турски език се разпространява и наземно, включително интегрирано в програмата на районната станция  Радио Кърджали. Този факт стана  широко известен   при лицензирането на програмата на Радио Кърджали през 2015, когато се вдигна шум около новините на турски език – докато се установи, че това е част от чуждоезиковата продукция на Радио България.“

Нека също така да не забравяме, че по времето на Радослав Янкулов като генерален директор на БНР предавателите, на които се излъчваше „Радио България“ бяха премахнати и нарязани за скрап.

По-нататък проф. Нели Огнянова продължава в блога си:

„Сегашното ръководство на БНР взема и второ – вече програмно – решение да прекрати и производството на съдържание на някои от езиците. От медиите става ясно, че БНР се аргументира с данните за потреблението и интереса към това съдържание. Решението е подкрепено изцяло от Обществения съвет на БНР, обсъдено е и по съответния ред в органите на радиото. Зад решението с целия си авторитет е  Райна Константинова, в случая председател на Обществения съвет – но също  един от най-опитните експерти в областта на обществените медии в Европа.

Редуцирането на езиците ще доведе до намаляване на заетите в БНР. Някои са пренасочени в БНР, някои приемат условията за освобождаване, други протестират и търсят подкрепа в колегията и институциите.“

Реакцията на колегите е разбираема, като се има пред вид, че това са журналисти, практикували едно много тясно ограничено поле за приложение на професията. Емисиите за чужбина отдавна не са приоритет на много европейски обществени радиа. В Швеция те бяха прекратени още в началото на хилядолетието. Италианската РАИ ги спря през 2012 г., дори в Сърбия предаванията за чужбина спряха през 2015 г.

Неразбираема остана реакцията на голяма част медиите, които коментираха драмата. Те така и не отразиха гледната точка на БНР. По-интересна им беше кавгата, избухнала при обсъждането на проблема в комисията по културата и медиите, между члена на СЕМ Бетина Жотева и отговорния редактор на сайта на СБЖ и председателка на Сдружението на испаноговорящите журналисти в България Къдринка Къдринова. Предаваме размяната на реплики според стенограмата от заседанието на комисията:

Къдринка Къдринова: Понеже един от народните представители тук спомена „посланици”, ще спомена, че има подготвено писмо от испаноговорящите посланици – те са останали вече малко, посланикът на Испания, на Аржентина, на Куба и на Венецуела, ще отправя един въпрос към един член на Съвета на електронни медии – госпожа Жотева. Бих искала да се поинтересувам – имам информация от много достоверен източник, вчера Вие сте обяснили на един от тези испаноезични посланици, че в резултат на Ваш личен разговор с външния министър госпожа Екатерина Захариева, тя Ви е казала, че е за закриването на „Радио България“. Бихте ли обяснили, откъде имате тази информация? Както чухме, позицията на Външно министерство е друга. Това е.

Бетина Жотева: Трагедия е, че Съюзът на българските журналисти е в такива ръце. Много съжалявам. Това е невероятна долнопробна клюка. Много се извинявам, че занимаваме лично… За първи път чувам подобно нещо.

Уважаеми дами и господа, господин Председател, моля за извинение.

Разбира се, изразът „много достоверен източник“ е изваден от речника на онези служби, които вербуваха навремето доносници сред журналистите по всички медии.

И докато медиите раздухваха препирнята между двете дами, никой се обърна внимание на казаното от генералния директор на БНР Александър Велев, малко преди това:

При поискване аз мога да представя колко влизания има, колко посещения имат сайтовете на отделните езици, но мога да дам един малък пример в момента – имаме все още 60 български, за българите в чужбина. Понеже вчера бях в Комисията за политиките за българите в чужбина и този пример е пресен, и се бяхме подготвили с него за там. През месец май този сайт е посетен четири хиляди пъти, докато сайта на Българското национално радио, тоест това, което се прави за продукция за България, е посетен 174 хиляди пъти от чужбина – това са влизания от чужбина единствено и само от там. Това показва интереса към продукцията на „Радио България“ и посещаемостта на интернет сайтовете. Но аз си мисля, че темата все пак е „Радио България“, а радио, още веднъж искам да подчертая, като такова, каквото е било, още от 2012 няма.

Единственият опит за обективен коментар, публикуван в сайта „Обаче“ на Паулиана Новакова, дългогодишен радиожурналист, директор на Програма „Христо Ботев“ и създател на интернет радиото „Бинар“ на БНР, остана неотбелязан в глъчта. А колегията имаше какво да прочете:

Ще разкажа нагледно каква беше мисията на Радиото чрез един пример от края на 80-е години на миналия век. На фестивал, посветен на Калдерон де ла Барка в испанския град Алмагро, по средата на Ла Манча, актьорите от театъра на Българска Армия играят „Животът е сън”. След спектакъла към тях се приближава, оглеждайки се тревожно  възрастен човечец, поздравява актьорите с вдигнат юмрук (венсеремос) и … вади опърпани екземпляри от произведенията на Тодор Живков, разлиства страниците и ги целува. Оказва се - слушател на всички емисии на Радио България на испански.

Да припомним, слушането в тези времена, е на къси вълни. Т.е. излъчването е било достъпно само за радиолюбители, с възможност да улавят тези честоти на своите лични радиостанции. Което си е вид героизъм, само по себе си.

Ей това е била мисията на Радио България. А сигурно и трудовете на соц. лидерите са изпращани като награди също от редакцията, за да се поддържа зад желязната завеса идеята за светлото бъдеще на комунизма.

Бъдещето дойде с други просветления, обаче. Ние не само станахме част от този западен свят, но и  модерното радиоразпръскване зачеркна ползването на късите вълни. То и модерните тогава FM скоро ще си отидат.

Интернет прескочи всички граници.

Радио България обаче, си остана във форматното мислене на онези времена. Защото такъв му бил лицензът....

Моето дълбоко убеждение е, че предаванията основно трябва да се насочат не към неколцината /Сега се сещам, как колегите на времето се хвалеха че имали един слушател струва ми се в Перу. Ама за него са работели 20тина редактори, звукооператори, преводачи и спец служби, дори, бюджетът да му мисли/, а към българската диаспора, която копнее да се чувства част от България.

Тоест, радио България трябва да работи за младите българи по света. Нещо, което докато съществуваше радио Бинар-мултимедийното Интернет  радио на БНР, правехме успешно. Защото младите българи живеят в Интернет, а не живеят с ухо, прилепнало на радиостанцията.

Радио България отдавна го няма. За какво е този шум?

Ала духът от бутилката беше изпуснат. Журналистиката капитулира пред пропагандата. Пиар акциите продължиха. От медиите се преместиха в кабинета на президента.

Къдринка Къдринова се срещна с Румен Радев, заедно с журналистите от „Радио България“ Дарина Григорова и Атанас Ценов.

Тук е мястото да уточним, че Къдринка Къдринова не е журналист от БНР. Тя е работила като редактор в редакция „Новини“ в Програма „Хоризонт“ от 05. 10. 2015 г. до 04. 04. 2016 г. Трудовото ѝ правоотношение е прекратено в рамките на изпитателния срок.

На срещата не са поканени да изложат позициите си нито генералният директор на БНР Александър Велев, нито председателят на Обществения съвет Райна Константинова. Но президентът Румен Радев излиза с официална позиция в сайта си:

Неприемливо е в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС да се обсъжда идеята за закриването на „Радио България“. Тази програма на БНР има опит и традиции в създаването на образа ни навън като европейска държава на духа. Това заяви президентът Румен Радев, който се срещна с журналисти от „Радио България.

Опазил Господ някой да адвокатства на Бетина Жотева! Тя просто беше поредното кадрово недоразумение на президента Плевнелиев. В случая присъщата ѝ безпарданност изигра лоша шега, като я вкара в плитко скроен капан.

Къде гледахте две години?

Ала след като определени медии раздухаха женската караница Къдринова – Жотева дойде време Румен Радев да цака:

Президентът Румен Радев намекна от Гърция на Бетина Жотева, че трябва да си подаде оставката от СЕМ

Сега вече става ясно къде е заровен трупът на медийната свобода у нас. В случая скелетът е в гардеробите на БНТ. Управляващото у нас задкулисие потъпка докрай принципите, с помощта на които по закон Съветът за електронни медии трябваше да защитава независимостта и обществения характер на „обществените медии“ в България. Един от тези принципи беше мандатността. Съставът на СЕМ трябваше да се обновява на всеки две години. Предишното народно събрание и предишният президент Плевнелиев в нарушение на Закона за радиото и телевизията допуснаха това да не се случи повече от година и половина след изтичане на мандатите на тогавашните членове на СЕМ. Така  в днешния състав на  Съвета  за електронни медии са се разположили послушни на ГЕБР дамички и малцинственият Иво Атанасов. Пак с безпринципни промени в закона предишният парламент допусна сегашното ръководство на БНТ да управлява една година след изтичане на мандата му.

Вече предстои нов избор за генерален директор и управителен съвет на БНТ. Удобното гербаджийско мнозинство в СЕМ очевидно не е по вкуса на президента Румен Радев. Той явно желае да получи своя пай от влияние. Дали Бетина Жотева ще падне жертва в тази борба е въпрос на време да видим.

 

 

 

 

newsbox

Виж всички

Виж всички

Алтернатива

Виж всички

пита

Виж всички

A PHP Error was encountered

Severity: Core Warning

Message: Module 'imagick' already loaded

Filename: Unknown

Line Number: 0

Backtrace: