Не инвалидите и докторите крадат държавата, а собствените ѝ чиновници*

Каква реформа да очакваме в ТЕЛК, след като поколения управленци се упражняваха върху страданията на хората с увреждания?
Снимка: Clinica.bg

Д-р Боряна Холевич е председател на Сдружението на лекарите от ТЕЛК - София. Тя е активен участник в обсъжданията за реформата в медицинската експертиза. Анализът който предлагаме по-долу е почерпен от дългогодишната ѝ практика в ТЕЛК. Струва си българското общество и управляващите да се запознаят с гледната точка на един практик.

През последните години за пореден път упорито се заговори за реформа в ТЕЛК. За пореден път, защото поне от 2000-та година периодично се правят някакви реформи , които практически са преливане от пусто в празно и реално нищо не се променя към по-добро. Реформите започнаха през 2000- 2001 г. с приемане на процентната система за оценка на намалената работостпособност / вид и степен на увреждане/ и промяна в Кодекса за социално осигуряване, която позволи да бъде отпусната инвалидна добавка към пенсията за изслужено време и възраст.

Поради ниския размер на пенсиите, решението на ТЕЛК стана заветна мечта на хиляди хора в напреднала възраст. Между 2000 и 2005 година хората в пенсионна възраст масово се явиха на ТЕЛК и тъй като процентната система за оценка го позволява, масово пенсионерите получиха процент инвалидност. Броят на инвалидите нарастна значително и съответно политиците ревнаха:

"Много са инвалидите, следователно са фалшиви."

Всъщност хората с увреждания България, получаващи инвалидна пенсия в края на 2016г са 518 109 души или около 8% от населениято за разлика от страните с развита социална система, където този процент, по данни на СЗО, е 15-16%

Впоследствие , с цел наламяване броя на хората с увреждания, двукратно се направиха незначителни козметечни промени в Наредбата за медицинска експертиза, включително беше сменена методиката за изчисляване на крайния процент при хора с множествени увреждания. Естествено това не доведе до нищо и в началото на 2015 г. инвалидната добавка съм пенсията за изслужено време и възраст беше отнета, но само да новоосвидетелстваните пенсионери.

Като социален министър Емилия Масларова се опита да реши проблемите на хората с увреждания у нас, като насъска срещу тях прокуратурата.

 

Още през 2007 г. Емилия Масларова, като социален министър и Борис Велчев , като главен прокурор започнаха масивна проверка на решения на ТЕЛК. Масларова настояваше за строги санкции, вкл. затвор за лекари от ТЕЛК, ако бъдат установени нарушения. Ефектът от тези проверки беше нулев, тъй като всяко решение на ТЕЛК е издадено съгласно действащата Наредба за експертиза, а решение , издадено съгласно действаш нормативен акт, няма как да е „фалшиво”. Беше осъществен и  одит от Сметната пълата, отново с нулев ефект. Още тогава лекарите от ТЕЛК алармираха, че проблемът е в Наредбата за експертиза, която позволява почти всеки човек в напреднала възраст да получи 50 и над 50% , стига да има кой да го подучи какви точно изследвания да направи, без нито един документ да е фалшив или с невярно съдържание. Същетвени промени в Наредбата обаче не бяха направени. Вместо това, в състава на ТЕЛК бяха включени лекари, представители на Националния осигурителен институт и социални работници, представители на Агенцията за социално подпомаган . Бяха сформирани и тричленни лекарски комисии в НОИ, които и до днес проверяват всяко експертно решение с определени 50 и над 50%. Същевременно бяха отнети правомощията на лекарите от Картотеките за медицински експертни досиета да обжалват решенията на ТЕЛК, като независим контролен орган. От всичко това смисъл имаше единствено наличието на представител на НОИ в ТЕЛК, но по неизвестни причини, по-късно те бяха промахнати. Естествено и тези промени не доведоха да намаляване на броя на хората, получаващи инвалидна пенсия.

Междувременно политиците и медиите продължиха да представят ТЕЛК като „социално зло”, работещо срещу интересите на хората увреждания

Д-р Петър Москов се опита да вкара и хората с увреждания в управленския си хаос.

 

Дойде и министър Москов с екзотичната идея за закриване на ТЕЛК и предоставяне на възможност на всеки лекар със специалност да определя процент намалена работоспособност на свои пациенти, а на социални работници да определят специфичните потребности на хората с увреждания. Такава децентрализация на системата би довела до значително повишаване на субективизма при оценката на пациентите и до рязко повишаване на броя на хората с експертни решения с процент намалена работоспособност, поради значително занижаване на контрола.

Децентрализирането на системата би довело и до значителни затруднения пред пациентите, които ще се налага да събират становища от 4-5 и повече специалисти след което неизвестно кой, ще трябва да обедини тези становища и да издаде крайното експертно решение. Накрая социален работник, без медицинско образование, който едва ли ще е запознат с над 90 % от диагнозите, на когото нищо не говорят термини като „болест на Чандлър“, „болест на Крон“ и т.н. ще трябва да преценява специфичните потребности на болния. Поставя се въпросът пред коя институция недоволните от издадените от специалистите решения, ще имат право да ги обжалват. Не по-малко важен е проблемът с пренасянето до съответните специалисти и съхраняването на медицинските експертни досиета на пациентите, които съдържат конфиденциална информация и лични данни. Към момента те се съхраняват в продължение на 40 г. и при необходимост от преосвидетелстване на пациента се предават на служебно лице срещу подпис и приемно-предавателен протокол. При даване на възможност на всеки лекар със специалност да определя на пациентите си процент трайно намалена работоспособност ще е налице и очевиден конфликт на интереси.

Не е ясно при предложената децентрализация на системата кой ще поеме останалите задължения на ТЕЛК като медицинска експертиза при временна неработоспособност продължаваща повече от 6 месеца, медицинска експертиза при обжалване от НОИ или работодател на болнични листи, медицинска експертиза при обжалвани от социални грижи протоколи на ЛКК за отпускане на помощни средства като слухови апарати, ортопедични и др.,отговори на писма от работодатели за възможността на лица с намалена работоспособност да заемат определено работно място при промяна условията на труд, освидетелстване на български граждани пребиваващи в други страни от ЕС,  съгласно международни спогодби и др.

Всички тези дейности изискват време и труд и не биха могли да бъдат извършвани от действащ хирург чиято работа е да оперира пациента и да проследи състоянието му в следоперативния период, т.е. в острия стадий на заболяването а не в хроничния, когато болния става контингент на ТЕЛК ако има остатъчен функционален дефицит.

Общественото мнение се манипулира и с мита за голям брой на хора с увреждания които работят

Как би могъл да преживее един инвалид с пенсия под 150 лв. месечно и защо да не извършва трудова дейност ако има остатъчно запазена трудоспособност? Последното предложение на управляващите беше, след като минат през медицински комисии, болните с увреждания да се явяват на втора комисия състояща се от лекар със специалност трудова медицина, социален работник, представители на НОИ , Агенция по заетостта, АСП, специалисти в областта на токсикологията, ергономията, инженерните науки /физици, химици/ и др., която да решава на какви пенсии, помощи и привилегии ще имат право.

Съгласно предложените „Основни насоки за усъвършенстване на експертизата на работоспособостта” вторите комисии ще работят въз основа на документите, издадени в рамките на медицинската експертиза, като по преценка ще могат да изискват повтаряне или извършване на допълнителни изследвания.

Реформата, която замисляше социалният министър Ивайло Калфин щеше да се окаже противоконституционна.

 

Разделянето на медицинската експертиза от социалната и професионалната, както и промяната в терминологията е в центъра на т.нар. „реформа”, предложена от министър Калфин, като това се дефинира, едва ли не като „златен ключ”, който ще реши всички проблеми на хората с увреждания. От думите на управляващите излиза, че хората с увреждания, след като преминат през бъдещите комисии, няма да имат потребност от инвалидна пенсия защото държавата ще се погрижи да си намерят работа и да се интегрират в обществото. В предложената реформа няма и дума за всички останали сериозни проблеми, съпътстващи тези процеси. Идеята за ограничаване или отнемане на правото на пенсия в случаите, когато хората с увреждания получават доходи от трудова дейност е в противоречие с основни закони. В Конституцията на Република България, правото на пенсия, при възникване на определени обстоятелства, предвидени в Закона за пенсиите, е гарантирано като вид осигурително право, без упражняването му да е поставено в зависимост от упражняването на друго основно право, каквото е правото на труд. При настъпване на определени условия, правото на пенсия възниква в цялото свое съдържание, включително от гледище на размера на дължимата пенсия. В Конституцията не се съдържа никакво основание, което да оправдава каквото и да било ограничение на правото да получаване на пенсия при възникване на условията ,определени в Закона за пенсиите. Правото на обществено осигуряване е отделно конституционно право и се гарантира и защитава от Конституцията самостоятелно, както и правото на труд.

Упражняването на всяко от тези права не е поставено в зависимост от упражняването на другото

Подобен казус е разглеждан от Конституционния съд през 1997г. и решението е обнародвано в ДВ бр.89 от 07.10.1997. Идеята да бъдат лишени лицата с инвалидни пенсии от правото да упражняват трудова дейност противоречи и на чл.4 т.4 от Конвенцията за правата на хората с увреждания , ратифицирана със закон, приет от 41-то Народно събрание на 26. 01. 2012 г, в сила в РБ от 21. 04. 2012 г., която забранява да бъдат ограничавани или суспендирани вече признати или съществуващи права на хора с увреждания при действието на Конвенцията или, още по-малко, в изпълнение на същата.

В страните от ЕС се отпускат милиарди за социална адаптация на хората с увреждания и връщането им на пазара на труда чрез приспособяване на работни места, облекчения за работодателите които създават места за инвалиди, усвояване на нови сръчности и умения от лица с увреждания. В България – обратно.

На човека с увреждане се гледа като на натрапник, като на лице, пречещо за реализация на нормален работен процес

Малко са работодателите, които назначават на работа лица с увреждания – напротив, представянето на решение на ТЕЛК е повод за съкращение при първа възможност. Правото на труд е гарантирано от Конституцията на Република България, а мястото на медицинската експертиза е да даде медицинска оценка на функционалния дефицит на органите и системите, засегнати от определено заболяване и да прецени какъв труд може да упражнява лице с увреждане, без да навреди допълнително на здравето си.

През лятото на 2014 г. бяха закрити специализираните ТЕЛК – очна, белодробна и психиатрична и бяха назначени съответни специалисти към ТЕЛК –общи заболявания, което съкрати с месеци времето за освидетелстване на болните и доведе до премахване на прословутите опашки пред специализираните комисии и еднократно свидетелстване на пациента за всичките му заболявания Реформите в системата на медицинската експертиза трябва да продължат в посока улесняване, а не към затрудняване на пациента.

Сдружението на лекарите от ТЕЛК – София излезе със следните предложения за реформа:

- ТЕЛК не би трябвало да определя процент „намалена работоспособност”, а процент „вид и степен на увреждане” и да посочва противопоказаните условия на труд, които биха влошили здравословното състояние на лицето. Това в никакъв случай обаче нe би трябвало да води до отнемане на инвалидната пенсия.

- Засилване на контрола с наличния ресурс чрез преразглеждане функциите на картотеките за медицински експертни досиета в посока работещите там лекари, със стаж и опит в експертизата, да оказват допълнителен контрол и да имат право да обжалват експертните решения.

- Преразглеждане на Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността, включително сроковете на инвалидизиране като се даде възможност за определяне на пожизнен срок за заболявания и състояния при които не се очаква подобрение, изключване от наредбата на състояния които реално не водят до инвалидизиране и завишаване на процентите при сериозни заболявания и тежки увреждания.

- Включване в състава на ТЕЛК на кариерни консултанти, познаващи добре пазара на труда за насочване на хората с намалена неработоспособност към конкретно работно място, съобразено със специфичните им потребности, посочени от лекарите, и съдействие за назначаването им на работа.

- Засилване на контрола чрез включване в състава на ТЕЛК на лекари-представители на НОИ на ротационен принцип, така че да имат пряк контакт с пациентите и да имат право да подписват решенията на ТЕЛК „с особено мнение”, което автоматично да ги насочва за преразглеждане от НЕЛК.

- Създаване на Наредба за експертиза на вид и степен на увреждане при деца съобразена със спецификата на заболяванията и протичането им в детска възраст.

- Въвеждане на задължителни разумни срокове за освидетелстване както от ТЕЛК така и от НЕЛК в рамките на 3/три/ месеца от постъпване на документите.

- Ускоряване въвеждането на електронна здравна карта и Единна електронна система за нуждите на ТЕЛК и НЕЛК.” С цел намиране на полезните решения, лекарите от ТЕЛК настояха да бъдат включени техни представители в създадената наскоро работна трупа към МЗ.

Дали при поредните реформи се случи нещо добро за хората с увреждания, предстои да разберем.

* Заглавието е на SOSbg

 

newsbox

Виж всички

Виж всички

Алтернатива

Виж всички

пита

Виж всички