Първосигналната искреност на горчивия плач по Европа

Подозирам, че горчивият плач по Европа и „свалените гащи на Запада“ на някои много важни персони в българската политика, правосъдие, икономика, финанси, култура, спорт и медии има сред своите причини и искреност, съвсем първосигнална искреност.

А тази искреност е свързана с паническото им осъзнаване, че:
  1. Реалните големи пари, които те по най-лесен начин получават и най-безотчетно присвояват в своя полза - това са европейските пари.
  -- Ако кризата в Европа се засили, несъмнено златният дъжд от европари ще спре, а тези персони да правят бизнес, който не е трофеен и плячкаджийски, паразитен и корупционен, почти или напълно не умеят.
  2. Своята властова легитимност те черпят само и единствено защото Европа ги е припознала, водена от разбирането, че те - видите ли - са суверенен избор на българския народ.
  -- Ако кризата в Европа се засили, това ще отслаби значително важността на така получената чрез евро-признаване легитимност, а те на практика друга почти нямат, доколкото огромна част от обществото не ги подкрепя, има отрицателно мнение за тях и те получават властови ресурси най-вече чрез гласуването на верни на тях клиентелски малцинства (тяхната социална база), които искат да вземат участие в хранителната верига, наречена власт - поне на някакво ниво, без значение точно къде и в какво именно качество.
  3. Действията си в някоя от структурите на някоя от властите, те обясняват с европейски изисквания, с европейски избор, с европейски норми и т.н., и т.п.
  -- Ако кризата в Европа се засили, подобни мантри, лозунги, заклинания, опаковки на нищо-не-правенето или на правенето-на-вредни-неща (напр. лобистки и лично или групово користни), ще загубят своето оправдателно и отклоняващо вниманието значение и тогава ще се окаже, че цялата им работа е един спихващ се балон, чийто нагрят от пропаганда въздух като никому ненужна пара излиза през свирката.
  4. Статуквото на псевдостабилността (застоя), в което те като нарциси се оглеждат и като снежанки го карат да им каже, че са най-безалтернативни на света, е възможно, само защото в Европа друг начин, освен по законен, демократичен път да се промени това статукво няма.
  -- Ако кризата в Европа се засили, ние ще станем последна грижа на Европа, но и Европа ще ни стане последна грижа, а тогава вече целият блудкав и претоварен с безброй много атмосфери бульон в скороварката, наречена "агонизираща държава в условията на хибрид между най-лошото от българския соц и най-лошото от българската демокрация" ще експлодира и може да се случи всичко, даже и някой от най-лошите сценарии, сред които има и такива, при които за тези персони може да стане тежко и горко...

Източник: Личен блог на автора

newsbox

Виж всички

Виж всички

Алтернатива

Виж всички

пита

Виж всички