Мултиполярният свят и една абсурдна и вредна шизофренична прогноза

Да се говори за нова световна война е прогноза, която по-скоро може да се нарече проява на безумие

През последните седмици у нас, а и в редица международни издания беше публикувана разработката на Джордж Фридман за бъдещите световни конфликти и въобще за бъдещата световна политика.

Джордж Фридман: Не виждам нищо, което би могло да спре упадъка на Евросъюза

Основателят на неправителствената организация „Стратфор“ има претенцията на един от големите световни изследователи по проблемите международните отношения, войните и конфликтите. Сегашната му прогноза бе публикувана в „Ню Йорк Таймс“, като намери място в български и европейски издания.

Джордж Фридман предвижда като практически неизбежен нов световен конфликт някъде около 2050 г. Той смята, че войните са неизбежно зло и се появяват тогава, когато са най-малко очаквани.

Аз намирам тази прогноза за абсурдна, за да не кажа шизофренична.

Към 2017 г. три държави – САЩ, Русия и Китай имат общо около 18 хил. ядрени бойни глави. Както и достатъчно независими носители на тези страшни оръжия. Това натрупване на смъртоносни бомби може да унищожи няколко пъти живота на Земята. Безумно е да се прави прогноза, че тези ядрени оръжия ще бъдат пуснати в действие. Безумно и шизофренично е да се прави прогноза че може да има война, която да предвижда използването на тези оръжия, при което да бъде унищожена една част от човечеството, но не на цялото човечество.

Подобно нещо не е възможно да бъде допуснато и аз съм убеден, че лидерите на големите глобални сили няма да го допуснат. Напротив! Единственото възможно решение при създалата се ситуация в началото на XXI век е да се постигне съгласие и компромис между големите ядрени сили. Да започне нов цикъл на разоръжаване и засилен взаимен контрол върху ядрените и конфенционални въоръжения.

Прилагането на модерните електронни средства  в армиите на най-големите държави доведе до ново изпреварване и догонване, което в никакъв случай не е добро за човечеството. Както се случва няколко пъти през последните 70 години Съединените щати дръпнаха напред, но Русия и Китай възстановяват отново ядрения паритет. Има и още нещо...

Цяла група други държави се стремят да овладеят тайните на ядреното оръжие. Това носи нови опасности. Историческите изводи са ясни. Колкото повече глобални военни сили си съперничат и не се разбират помежду си, толкова повече зад техния гръб се появяват нови ядрени държави. Опасността от подобни нови ядрени държави е, че те могат да предизвикат неконтролирани сериозни конфликти. Случаят със Северна Корея от последните месеци е много показателен. Подобни проблеми могат да възникнат и в други части на света, където правителства на малки държави се опитват да се сдобият с ядрено оръжие.

Ето защо прогнозата на Джордж Фридман за нова, глобална война граничи с лудост. Тя по-скоро завучи като заплаха, отколкото е реалност.Нищо по-меко не може да се каже.

Втората прогноза на основателя на „Стратфор“ е че светът ще се разпадне на два нови блока. Единият трябва да включва САЩ, Индия, Китай и още няколко други държави.

Другият блок, забележете, ще бъде доминиран от Турция и Япония.

Това е не само ненаучно, но ми се струва, че по-скоро представлява теза, основана върху някаква идеологическа парадигма или желание да се угоди на някой политически приятел. Вярно е, че в момента има опасност за ново двублоково разделение на света, но аз намирам, че тази опасност ще бъде преодоляна. Само, че толкова може да се формират само около двете най-големи икономически сили-САЩ и Китай.

Нормалното, естественото развитие на човечеството е към мултиполярен свят. Той, разбира се, ще е доминиран от няколко  най-големи глобални сили – четири или пет, при постоянното и активно участие на 15-20 регионални сили. Това ще доведе до включването на всички по-малки държави, при защита на техните права в различни видове съюзи.

Това в никакъв случай не означава връщане към двублоковото противопоставяне. Днес в света има два много големи съюза. Единият е по-стар, по-утвърден от живота, вторият съвсем нов. В първият са страните от Г 7, където влизат Съединените щати, Канада, Великобритания, Франция, Германия, Италия и Япония или развития стар, западен свят.

Вторият съюз е доминиран от Китай и Русия – така нареченото Шанхайско споразумение. Там влизат Индия, Пакистан и някои по-малки  държави.

Въпреки, че това не са само икономически съюзи, аз смятам, че те няма да предизвикат ново блоково разделение на света.

Модерната трактовка е,че тези съюзи няма да бъдат затворени протекционистки групи, а част от процеса на формиране на мултиполярния свят. Що се отнася до прогнозата на Джордж Фридман, че Япония и Турция ще играят глобална роля, струва ми се, че тя е просто несериозна. Трябва да се признае огромния икономически напредък на Турция, която през 2016 г. достигна 1,5 трилиона долара БВП. Това е действително голям прогрес. Не може да се отрича и мощта на Япония, която е винаги в петицата или шестицата на световните икономики. Но и двете страни по редица причини могат да играят ролята само на регионални сили, но в никакъв случай на сили от глобален порядък. Няма как Япония да измести от азиатските и глобални пазари Китай, по същия начин, по който Турция не може да постигне глобално влияние, заради липсата на силни европейски позиции и ограниченията, които има от страна на Близкия Изток. Към това трябва да добавим конфликтите в Ирак и Сирия, проблемите в Кюрдистан – пречките стават наистина много.

Третата прогноза на Джордж Фридман е бъдещият свят ще остане американоцентричен. Тази гледна точка не е от вчера. Тя беше разработена в средата на 90-те години на миналия век и фактически доминира световната политика през последните две десетилетия.

Можем да кажем със сигурност, че теорията за еднополюсния свят се провали или най-малкото се оказа недостатъчна

Идеята за еднополюсен свят, начело със САЩ, разработена от Фр. Фукуяма още през 1989 г., не издържа проверката на времето. И не защото едно или друго американско правителство е виновно за това. Причината е в друго.

Да бъдеш днес самостоятелен световен полицай е непосилно скъпо. Всяка държава, която би се заела с подобна задача, ще фалира под ударите на икономическите реалности. Няма как да се иска от Съединените американски щати да отговарят за сигурността на целия свят или дори само на Европа. И неслучайно няколко от последните американски президенти настояват европейските страни-членки на НАТО, да поемат по-големи ангажименти по отношение на отбраната си. Не е справедливо американският данъкоплатец да поема подобно бреме, а САЩ да трупат дългове. Подобна нереалистична прогноза на Д        ж. Фридман ще пренатовари и без това колосалния американски дълг. Само през периода на войната в Ирак, дългът на Съединените щати се увеличи неколкократно.

Бъдещето на света е в диалога и координацията на големите глобални сили

Да не се признава, че Китай се е превърнал в глобална сила днес е несериозно и комично. Китай изпревари Съединените щати по три от петте основни икономически индикатори и като цяло изостава само във въоръженията и броя на водещите мултинационални корпорации.

В наши дни Китай се превърна в световен икономически гигант, без който не могат да се решат повечето световни въпроси. При това не сам в Азия. Китай има най-големи световни финансово-валутни резерви-над 3,5 трилиона долара. Китай разполага с огромни годишни излишъци между 250 и 300 млрд. долара, които трупа всяка година.

Истината е, че глобализацията е дебалансирана и големите глобални сили трябва да преодолеят тези дисбаланси. За това се изискват много реформи, много време.  Но позицията за така наречения американоцентризъм или за свят само с една глобална сила начело е несолидна и необоснована. По този въпрос най-добре се изказа в края на миналата година големият ум на международните отношения Хенри Кисинджър. Той подчерта, че тезата за американската изключителност трябва да бъде преразгледана и Кисинджър се аргументира, че в края на Втората световна война Съединените щати са произвеждали 55% от световния БВП, докато днес този дял е не повече от 22%.

За сметка на Щатите, Китайската народна република имаше в средата на миналия век нищожен под 1% от световния БВП, днес- почти колкото САЩ.

Това, че мултиполярният свят е неизбежна перспектива пред света. Но със сигурност тази теория е много по-реалистична, по-хуманна, отколкото прогнозите на Джордж Фридман за нова голяма война.

 

 

newsbox

Виж всички

Виж всички

Алтернатива

Виж всички

пита

Виж всички