Пазете се от цунами, когато ви върви по вода*

Наличието на външнотърговски излишък означава, че нацията е принудена да изнася спестяванията си в чужбина и да ги инвестира в страни с дефицит
Снимка: News.bg, Янис Варуфакис

* В Германия се гордеят с тях - големите си финансови излишъци. Но те не са предимство, а недостатък - и за Германия, и за Европа. Това твърди  пред „Дойче веле“ бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис**. Заглавието е на SOSbg .

Самодоволството е най-опасният враг на една страна. Моите сънародници едно време се осланяха на погрешната представа, че „са си оплели кошницата". Това, естествено, беше илюзия, за която заплатихме висока цена. Силно се опасявам, че мнозинството от хората в Германия сега също са се поддали на опасната илюзия, че всичко в страната върви по вода.

Вялата предизборна борба отразява фалшивата увереност, породена от трите германски излишъка: фирмите пестят, частните домакинства правят икономии, а банките във Франкфурт се къпят в пари, които прииждат от чужди европейски държави. Даже федералният бюджет на Германия е на плюс. Но тези излишъци са белег за слабост, а не за сила. Те предвещават сериозни трудности, от които в бъдеще ще страдат повечето германци.

Финансово "цунами" залива Германия

Нека поразсъждаваме: наличието на външнотърговски излишък от близо 10% означава, че нацията е принудена да изнася спестяванията си в чужбина и да ги инвестира в страни с дефицит. Умно ли е това, че германският капитал изкуствено създава „балони" в чужбина, които някой ден неизбежно ще се спукат – както  стана например в Гърция и Испания?

И мъдро ли е да се осланяш на капиталовите потоци към франкфуртските банки, за да покриваш тяхната неплатежоспособност? Още повече, че това „цунами" от чуждестранни пари залива Германия, само защото френските и италиански капиталовложители са изгубили надежда в собствените си икономики. И още нещо: разумно ли е финансовият министър да тържествува по повод бюджетния излишък, макар че той се крепи на отрицателните лихви, които обременяват пенсионно-осигурителните каси и подхранват недоверието на германските спестители към политическия истаблишмънт?

Германия се нуждае от открит дебат за опасностите, които произтичат от нейните финансови и търговски излишъци, така както Гърция преди време се нуждаеше от дискусия за опасността от своите дефицити. Зад всеки излишък в някоя страна от еврозоната в крайна сметка се крие дефицит на друго място. Политическите партии в Германия възхваляват подобни дисбаланси като белег за икономическа сила, само защото Германия се радва на излишъци. Но в действителност това означава, че един източник на проблеми се представя пред германската общественост като доказателство за успех.

Нещо, от което имат нужда и Германия, и Европа

Погледнато в исторически план, Германия дължи своето завидно положение в света на един обществен договор, който осигурява на германската работническа класа висока сигурност на работното място (и места в надзорните съвети на големите компании), в замяна на което тя пък създава на фирмите уредена, гъвкава и либерална атмосфера, позволяваща им да се развиват. Това обаче беше възможно само докато САЩ – от името на Европа, и разбира се на Германия - се грижеха за запазването на общата макроикономическа среда. За съжаление от кризата през 2008 насам Америка вече не може да играе тази роля, а германската работническа класа ежедневно усеща последствията от това, че този американски щит вече не действа.

Задача на Германия и на останалата част от европейците е да създадат разумен механизъм, който да изяснява как да се отнасяме към нашите дефицити и излишъци в рамките на Европа. Ако се провалим, ще се провали и Европа, тогава ще пропадне и Германия, и цялата цивилизация дори ще се окаже застрашена.

Съдейки по сегашната предизборна борба, нито една от управляващите партии не се интересува от тази тематика. За щастие има много други умни хора от различни партии, които са осъзнали нуждата от промяна и работят за нея. Тъкмо това е, от което се нуждае Германия.Това е, от което има нужда и Европа.

**Янис Варуфакис беше 6 месеца финансов министър на Гърция - през 2015 г. в кабинета на Алексис Ципрас. 56-годишният икономист е един от най-отявлените критици на германската политика за икономии. Пише книги и е активен блогър.

 

newsbox

Виж всички

Виж всички

Алтернатива

Виж всички

пита

Виж всички