Беднякът-президент, или как Джордж Уеа тръгна от бидонвилите, блесна като футболна икона и се извиси до президентския престол

Дете от бидонвилите на Монровия, превърнало се в световна футболна звезда през 90-те години на миналия век това е Джордж Уеа, към когото вече трябва всички да се обръщат с „Г-н президент“.

Той осъществи мечтата на своя живот след края на спортната си кариера и стана в четвъртък президент на родната си Либерия – страна, съсипана от гражданска война, където новият лидер се надява да донесе помирение.

51-годишният някогашен блестящ нападател на френския гранд „Пари Сен Жермен“ и на италианския „Милан“ спечели с голяма преднина – 61,5% от гласовете – втория тур на президентските избори срещу своя съперник, вицепрезидента Джоузеф Боакай.

Единственият африканец, получавал най-голямата индивидуална награда във футбола „Златната топка“ (през 1995 г.), Уеа често отсъстваше от страната по време на гражданската война през периода 1989-2003 г., в която загинаха близо 250 хил. души.

Опожарена къща

Критикуват го заради твърде неясната му програма и чести отсъствия от Сената, но той отвръща, като припомня успехите си в здравеопазването и образованието, остава все така близък до населението и раздава обещания: „Ще направя така, че болниците у нас да бъдат оборудвани, а лекарите и сестрите – обучени и да имат имат стимул да работят"

Уеа си избра за подгласничка Джуъл Хауард-Тейлър, бившата съпруга на някогашния партизански командир и президент Чарлз Тейлър (1997-2003), станала днес уважаван сенатор. Но твърдейки, че „всички бяха приятели с Чарлз Тейлър“, Джордж Уеа повтаря, че „не поддържа връзки“ с бившия президент, осъден през 2012 г. от международното правосъдие на 50 години затвор за престъпления срещу човечеството и военни престъпления в съседна Сиера Леоне.

По време на гражданската война Уеа се обяви за мир в Либерия и отправяше към ООН призиви да спаси страната му. За отмъщение бунтовници опожариха къщата му в Монровия и взеха за заложници двама негови братовчеди.

От Камерун до Монако

Като човек от етноса кру, един от основните в Либерия, Джордж Уеа не е част от елита – потомците на бивши американски роби, традиционно доминиращи в политическия живот. Животът на 22-годишния тогава младеж придобива щастлив обрат за първи път през 1986 г. благодарение на Арсен Венгер.

Тренирал по онова време монакските футболисти, френският тактик го открива в камерунския отбор „Тонер“ (Яунде) и го отвежда в подножието на легендарната Скала на Монако. През следващите 14 години здравият нападател игра за най-големите европейски клубове – „Пари Сен Жермен“ и „Милан“ в апогея на кариерата си, а след това – за  „Челси“, „Манчестер Сити“, „Марсилия“, натрупвайки внушително състояние. Той обаче не забравя и предградията на Монровия, където все още рита футбол с приятели.

Източник: Вести

newsbox

Виж всички

Цивилизация

Виж всички