Доналд Тръмп - позитивен или патологичен нарцисист?

Тръмп не търпи критика, често се държи грубо и се смята за безгрешен. Това симптоми ли са или е житейска стратегия? Отговорите на един психоаналитик

Патологичните нарцистични личности не търпят критика и се смятат за безгрешни. Това не важи ли и за Доналд Тръмп? Психиатри и психолози не от вчера са разтревожени за евентуалното нестабилно психическо състояние на новия американски президент. Психоаналитичката Бербел Вардецки* е публикувала няколко книги на тема нарцисизъм. В интервю за Дойче Веле тя обяснява какво всъщност е нарцисизмът и защо всички ние сме малко или много нарцистични личности.

Юлия Вергин: Кога човек се превръща в Нарцис? Нарцистична личност ли съм, ако се харесвам и смятам, че съм добър в много отношения?

Бербел Вардецки: Не. Понятието нарцисизъм не може да бъде дефинирано толкова лесно. Аз гледам на нарцисизма като на определен подход към света и го деля на позитивен и патологичен нарцисизъм. Хората, които сами смятат, че са "супер", просто имат положително самочувствие. Те познават и неувереността, но винаги са в състояние да се организират вътрешно, да се утешат и да се подкрепят. Те познават своите възможности, но и своите граници. В очите на мнозина това е вид патологичен нарцисизъм. Но всъщност това е позитивен нарцисизъм. Патологичният нарцисизъм е в основата на нарцистичното личностно разстройство, което трябва да бъде компенсирано от изграждането на изключително голям Аз.

Ю. В.: Смятате ли, че Доналд Тръмп страда от нарцистично личностно разстройство?

Б. В.: Трудно мога да поставя такава диагноза от разстояние. Не познавам Доналд Тръмп и мога само да интерпретирам неговото поведение. Възможно е държанието му да е плод на друго личностно разстройство, но това, което виждаме, е типичен пример за нарцистична личност. Поведението му, подходът му към хората и склонността му да дели света на добър и лош, са типични симптоми на нарцисизъм.

Ю. В.:  Кога психолозите диагностицират нарцистично личностно разстройство?

Б. В.: Има много критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да говорим за личностно разстройство. Нарцистичният човек реагира бурно на критика, ядосва се или се чувства унизен. Той преувеличава своята значимост и има чувството за изключителна правота. Използва отричащ механизъм, за да омаловажи неадекватността или провалите си. Изгражда връзките си с хората под мотото:

Не ти си важен, а твоята функция за мен!

Нарцистичните личности постоянно търсят вниманието и положителната подкрепа на другите. Те развиват болезнени фантазии за безграничен успех, власт, блясък, красота и идеална любов. Освен това патологичната нарцистична личност не изпитва съпричастие. Макар че по тази тема се водят спорове. И накрая, хората с нарцистично личностно разстройство са изключително завистливи.

Ю. В.:  Казвате, че в основата на патологичния нарцисизъм е залегнал комплексът за малоценност. Означава ли това, че зад последните заплахи на Тръмп с "по-големия и мощен ядрен бутон" се крият страхове и опасения, че всъщност притежава "по-малък ядрен бутон"?

Б. В.: Точно така. Страхът в основата на това личностно разстройство звучи така: "Аз не съм достатъчно добър". Този страх може да бъде екзистенциален. Хората с нарцистична структура често не знаят кои са в действителност. Много от тях са били експлоатирани като деца, трябвало е да отговарят на една определена представа. Те създават високото си самочувствие по външни белези - власт, луксозни автомобили или високи постове. Но зад тази фасада се крие едно емоционално пренебрегнато дете, което никога не е получило ласките, от които е имало нужда.

Ю. В.:  Значи може само да ни е мъчно за Тръмп?

Б. В.: Интересен въпрос. Нарцистичните личности успяват да накарат другите или да ги мразят, или да им се възхищават. Човек трудно може да изпитва съчувствие към такива личности. Всъщност те имат нужда от някого, който да им каже "ти си едно лошо момче".

Ю. В.:   Дали патологичният нарцисизъм е типично разстройство сред политиците?

Б. В.: Всички ние имаме нарцистични тенденции. Всички ние имаме нужда от известно потвърждение отвън. Нарцисизмът се превръща в личностно разстройство тогава, когато човек стане ненаситен, когато иска все ново и ново потвърждение и внимание. За да бъдеш политик, трябва да държиш на себе си и да можеш с удоволствие да се изтъкваш пред другите. Въпреки това не всички политици страдат от личностно разстройство.

Ю. В.:   Как тогава трябва да подхождаме към една нарцистична личност като Тръмп?

Бербел Вардецки: Това е изключително труден въпрос. По принцип подходът към такива личности е предизвикателство към нашето собствено самоуважение. Защото нарцистичните личности бързо успяват да накарат околните да се чувстват обезценени и нищожни. Човек трябва да се научи да заема ясна позиция, да надига глас, да не се оставя да бъде сплашен. И да си тръгне, когато връзката с конкретната нарцистична личност стане прекалено деструктивна. Нещо, което, за съжаление, не можем да сторим в този случай.

* Бербел Вардецки и е психоаналитичка и авторка на книгата "Нарцисизъм, съблазън и власт в политиката и обществото"

 

 

 

newsbox

Виж всички

Култура

Виж всички