Аферим, Иван Павлов, ашколсун, капитан Петко Войвода!*

С Иван Павлов начело управлението в Съюза на филмовите дейци явно и занапред ще бъде ялово, безполезно, безскрупулно, в угода на лични интереси

Въпреки усилията, с които някои инакомислещи се опитаха в събота да катурнат председателя на Съюза на българските филмови дейци Иван Павлов от столчето, резултатът вече е знаен. Групата от „неверници“ беше омаскарена и представена така, че основната им цел е да прибере имотите на Съюза, а после да ги разпродаде. Невярно, спекулативна лъжа. Предварително изработена, подработена и… проработи. Видя се, че Съюзът в по-голямата си част не е борбена организация, а махленска седянка, където присъстващите очакват да им сервират готвеното в чиния. И ако може да е без пари, както при комунизма, който така и не настъпи.

За пореден път се доказа, че сеирът е по-важен от истинските неща. „Спонтанното“ и „проникновено“ слово на актьора Васил Михайлов, с рекорден брой български филми зад гърба си – естествено, предварително подготвено – прозвуча в най-точния и може би преломен момент в подкрепа на Иван Павлов. Чуха се не много коректни и дори обидни формулировки извън контекста на събранието по отношение на колегата му Васил Банов, който пръв разрови „нечистотиите“ около имотите на Съюза, договорени скришом (без знанието на Управителния съвет). Банов посочи едни „изчезнали“ няколкостотин метра… В отговор Васил Михайлов попита за какви квадратни метри става дума (как за какви – за заграбените имоти на Съюза, в случая клуб-ресторанта на СБФД, понастоящем магазин от веригата „Лидл“), за да се направи извода:

„Ние сме творци и сме над това!“.

Над кое сме, аджеба, бачо Василе? Над далаверите в собствена полза? Ашколсун, капитан Петко Войвода!

Васил Михайлов беше единственият, който се изказа по същество в защитата на председателя, ако не считаме някои реплики от „нафталинените“ членове с промити от пропагандата на Павлов мозъци с обвинения за разграбването на имотите на Съюза, отправени към Васил Банов и Боряна Пунчева, както и още четирима члена на Управителния съвет. А всъщност истината за тяхната позиция, а и не само тяхната, но и на Ревизионната комисия към СБФД със 7-членен състав, документирано уличила тези злоупотреби, а и на много от изказващите се бе категорична: има нарушения в стопанисването на имотите на Съюза, има незачитане на различните от това на Иван Павлов мнения… Което беше сигнал той да подаде оставка, подкрепен от редица критики към авторитарното управление на председателя.

Всичко това трябваше да накара Павлов не само да се замисли – времето за мислене отдавна е минало – той трябваше направо да се оттегли след публично нанесените му „шамари“ – не толкова емоционални, колкото потвърдени с документи измами. Защо трябваше да си подаде оставката? Защото СБФД не е политическа партия, която решава съдбата на България, а творчески съюз, идеите на който отдавна да са се размили във времето. Размило се е най-важното – грижата на Съюза за своите членове, както и формулировката в Устава на СБФД:

„СБФД е изграден върху принципите на демократизма, самоуправлението, колективното ръководство и професионалната етика. СБФД съдейства за развитие и защита на българското кино“.

Тези принципи отдавна не съществуват.

И какво от това, че Павлов бе критикуван за това, че е несменяем член на Национален съвет за кино през всички свои мандати; какво, че той бе председател на комисията, която избра директор на Националния филмов център, член на Работната група по промените на Закона за филмовата индустрия, която опропасти смисъла на тези промени и по този начин в Народно събрание официално бе потвърдено и утвърдено намаляване на субсидията за българско филмопроизводство; какво, че е обърнал идеята на Филмовата академия в еднолично събитие, обслужващо предимно него и по този начин го е превърнал във фарс; какво от това, че млади творци не желаят да членуват в Съюза именно заради него самия и заради политиката, която той води; какво, че Павлов премахна длъжността „главен секретар“, за да няма коректив и да провежда еднолично управление; какво, че за четирите си мандата (11 години) нито веднъж не е представил своя програма за развитието на СБФД и никога през тези години не е публикувал отчет за дейността си; какво, че нарушава уставното положение „заплатата му и заплатите на щатните служители към СБФД се определят от Управителния съвет“, а си ги определя тайно и еднолично, като сега е стигнал сумата 1 800 лева (за никаква налична свършена дейност); какво, че въпреки многократни запитвания не дава информация за наличността и изразходването на 2 800 000 лева съюзни пари, получени при закриването на Творческия фонд към СБФД, от които сега са останали само 30 000 долара… и прочие, и прочие.

Управителният съвет на СБФД е съставен от 14 члена и се избира от Общо събрание. С други думи членовете на УС представляват общата маса на Съюза. В събота на събранието към шестимата, подали по-рано оставка заради несъгласие с политиката на Павлов, се присъединиха още двама. Единият по здравословни причини – Маргарит Николов, който с писмото си измести фокуса на събранието. Вторият бе Костадин Бонев, с цел да запази своето статукво. Което априори означава, че повече от половината от представителите на българските кинодейци не са съгласни с Иван Павлов. „Освободилата се“ ниша от 8 места в УС би трябвало автоматично да „засмуче“ кандидатите от предишното изборно събрание (така се реши). Но сред първите кандидати отвод веднага си направиха Сергей Комитски и Невелина Попова, а вероятно и други достойни хора не биха се съгласили да станат част от УС на Съюза, в който Павлов е председател. Абсурдно би било, когато едни напускат в знак на протест, други да дойдат на тяхното място и да се държат все едно този протест не е съществувал – и тези кандидати да бъдат съгласни с Павлов така, все едно нищо не се е случило. Ще се наложи председателя спешно да търси помощ от… улицата или от „Лидл“.

Какъв е изводът от това събрание, преизбрало Иван Павлов за председател на Съюза на филмовите дейци? Фактът, че около 70 души от присъстващите не гласуваха за продължаването на мандата му, е показателен. Както и това, че много членове на Съюза не присъстваха на събранието, за да не гласуват против него, както и за него. Иван Павлов няма популярност и не можа да се оправдае след обвиненията срещу него. И сега остава на ръководния пост в Съюза с опетнена репутация на лош председател и на лош стопанин. Манипулираната от него маса – по-голямата част от присъстващите на събранието членове на Съюза – все още го подкрепя, заплашвана с алтернативата след него да бъде избран някой друг, който може да се окаже по-лош.

На Павлов му остава още около година и половина да приключи мандата си. Но отсега е ясно: управлението му и занапред ще бъде ялово, безполезно, безскрупулно, селективно в угода на собствените му интереси, както беше досега. Вълкът козината си мени, но нрава – никога!

*Текстът на режисьора Андрей Чертов, потърпевш от статуквото в СБФД и НФЦ, е публикуван в Площад Славейков.

newsbox

Виж всички

Култура

Виж всички