Съветът на Европа не е длъжен да чака общо съгласие на страните за Истанбулската конвенция

Въпреки подписването на Истанбулската конвенция от ЕС Съветът има правото, но не и задължението да изчака общото съгласие на всички държави членки да бъдат обвързани от тази конвенция, преди да реши дали и в каква степен Съюзът ще се присъедини към нея. Това да бъде постановено от Съда иска генералният адвокат Джерард Хоган.

Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е приета от Съвета на Европа на 7 април 2011 г. и e открита за подписване на 11 май 2011 г. Първото предложение на Комисията за решение на Съвета за подписването на Истанбулската конвенция от името на Съюза обаче не събира достатъчна подкрепа сред членовете на Съвета. По тази причина е взето решение да се ограничат областите, в които ЕС ще сключи Истанбулската конвенция, така че това да са само такива, в които се смята, че ЕС има изключителна компетентност.

Предложението на Комисията за решение на Съвета за подписването на Истанбулската конвенция е разделено на две отделни решения, приети на 11 май 2017 г. Първото е за подписването на Истанбулската конвенция от ЕС по отношение на частите на Конвенцията, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. Второто решение обхваща аспектите на Конвенцията, свързани с правото на убежище и забраната за връщане.

На 9 юли 2019 г. Европейският парламент подаде до Съда искане за становище относно присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция. С първия си въпрос Европейският парламент пита кои членове от Договора за функционирането на ЕС са подходящите правни основания за акта на Съвета за сключването на Истанбулската конвенция от името на Съюза. Той иска и да се установи дали е необходимо да се приемат две отделни решения за подписването и за сключването на Истанбулската конвенция. С втория си въпрос Европейският парламент пита дали сключването на Истанбулската конвенция от Съюза е съвместимо с Договорите в отсъствието на общо съгласие на всички държави членки да бъдат обвързани от тази конвенция.

Генералният адвокат Джерард Хоган предлага на Съда да отговори на въпросите на Европейския парламент следното:

Ако остане непроменена волята на Съвета относно обхвата на споделените правомощия, които трябва да бъдат упражнени при сключването на Истанбулската конвенция, решението за разрешаване на сключването на тази конвенция от името на Съюза трябва да бъде прието на основание член 78, параграф 2 ДФЕС, член 82, параграф 2 ДФЕС и членове 84 ДФЕС и 336 ДФЕС. Сключването на Истанбулската конвенция от Съюза с две отделни решения не би могло да доведе до невалидност на тези актове.

Решението на Съюза да сключи Истанбулската конвенция би било съвместимо с Договорите, ако бъде прието в отсъствието на общо съгласие на всички държави членки да бъдат обвързани от тази конвенция. То обаче би било съвместимо с Договорите и ако бъде прието едва след постигането на такова общо съгласие. Единствено Съветът е компетентен да реши кой от тези два подхода е за предпочитане.

Според Хоган всички въпроси, които Европейският парламент поставя на Съда, трябва да се приемат за допустими, с изключение на втората част от първия въпрос, но само доколкото се отнася до решението за подписване на Истанбулската конвенция. Щом ЕП е можел, но не е оспорил валидността на решенията за подписване и те са влезли в сила, тази институция не може да използва производството за становище, за да заобиколи сроковете за обжалване.

Генералният адвокат предлага да се следва линията в практиката на Съда, съгласно която актовете с няколко цели или няколко съставни части трябва по принцип да имат едно правно основание и само по изключение — няколко - онези, които съответстват на преобладаващите цели или съставни части на акта.

Когато ЕС не смята да упражнява всички свои правомощия, според генералния адвокат е важно решението, с което се разрешава сключването на международното споразумение, да се разграничава от самото споразумение. Тъй като във връзка с присъединяването към Истанбулската конвенция е ясно, че Съветът иска ЕС да упражни само някои от правомощията си, генералният адвокат смята, че е уместно да се вземе предвид не цялата Истанбулска конвенция, а само онези части от нея, които ще са задължителни за ЕС

По тази причина според него не е необходимо в настоящия случай да се взема окончателно решение дали Съюзът има изключителна компетентност за сключването на Истанбулската конвенция в областта на убежището и имиграцията и в областта на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и дали съответно е длъжен да упражни правомощията си в тези области.

Сключването на тази конвенция от Съюза може да е свързано с редица правомощия на ЕС, затова може да са релевантни редица правни основания от Договора за функционирането на ЕС. Хоган обаче посочва, че не е необходимо правното основание на акта да отразява всички правомощия, упражнени за приемането му. Решението за разрешаване на сключването на Истанбулската конвенция от Съюза трябва да се приеме единствено на правното основание, което съответства на това къде ще е центърът на тежестта на това решение. За да се определи кое е това правно основание, е необходимо да се вземат предвид целите, които са по-специфични за самото това решение.

Относно това дали е възможно разрешението за сключване на Истанбулската конвенция да се даде с две отделни решения, генералният адвокат отбелязва, че въпросът се отнася до формалната бъдеща валидност на решението за сключване на Истанбулската конвенция. Той констатира, че сключването на Истанбулската конвенция с две решения вместо с едно видимо не би могло да има последици за прилаганите правила за гласуване.

 

По въпроса за валидността на евентуалното решение на Съвета за сключването на Истанбулската конвенция, ако бъде прието в отсъствието на общо съгласие на всички държави членки относно желанието им да бъдат обвързани от тази конвенция , Хоган приема, че Съветът не е длъжен да изчаква общото съгласие на държавите членки, нито е длъжен да сключва международни споразумения като Истанбулската конвенция веднага след подписването им. От Съвета зависи да прецени дали е възможно да събере необходимото мнозинство в Съвета, за да упражни сам всички споделени правомощия.

По тази причина генералният адвокат предлага да се отговори в смисъл, че решението на Съюза да сключи Истанбулската конвенция би било съвместимо с Договорите, ако бъде прието в отсъствието на общо съгласие на всички държави членки относно тяхното желание да бъдат обвързани от тази конвенция. То обаче би било съвместимо с Договорите и ако бъде прието едва след постигането на такова общо съгласие. Единствено Съветът е компетентен да реши кой от тези два подхода е за предпочитане.

newsbox

Виж всички

Цивилизация

Виж всички

Виж всички